От София до Белград с електричка, с леко изненадващ резултат

Блог

В този пътепис: С електромобил от София до Белград и обратно – става и с 40 кВтч батерия.

Правено е вече, но сега и ние го направихме. И го вкарваме в подробен пътепис, че си е ценно да знае човек повече за по-далечни пътувания със съвременна електричка. Пуснахме се с едно Renault ZOE от София до Белград, на състезателни обиколки из Сърбия и после обратно. За възможността да го направим специално благодарско на Омникар Ауто за предоставения електромобил – историята следва...

Стана бързо, организирахме се за 2-3 дена, получихме ZOE с новата 41 кВтч батерия, напълнихме го със зареждачки, кабели, адаптери и куфари и се пуснахме към Сърбия да участваме в 7-то Никола Тесла рали.

То не е известно у нас, но самият формат на състезанието ни е познат и в комбинация с възможността да тестваме колата на дълъг път се отвори чудесна възможност да натрупаме още опит и да споделим.

За самото рали, организацията, преживелиците и нашето участие обаче решихме да направим отделен блог. Този е за самото пътуване – как се движихме, как зареждахме (или не зареждахме) и какви контакти завързахме.

Първо малко техническа предистория и за това как се навихме и подготвихме.

За подобно пътуване през Сърбия, където към лятото на 2018 г. по магистралата към Белград има зареждачки само в двата края, си трябва електромобил с повече пробег. Като изключим Tesla, сега вариантите са Opel Ampera-e/Chevrolet Bolt, Nissan LEAF 2 и Renault ZOE R40. Новият LEAF беше представен наскоро за журналисти в България със съдействието на eCars, но ZOE е наличен и може да се използва. Ampera-e засега не се предлага у нас.

Следващото важно е за зареждачките (в двата края на магистралата). Има една на Димитровград (близката до България) DC станция с AC кабел и още една същата чак преди Белград в посока България. Разстоянието между двете е 310 км.

Решаваме, че ще ги вземем със ZOE, но си планираме и едно зареждане по средата. На ресторант Александър има трифазен ток отвън на паркинга, а ние нали си носим мобилни зарядни станции и адаптер със сръбски трифазен щепсел – правим го, викаме си, трябва да стане. Преди да тръгнем, както обикновено, сваляме двете станции, които ще носим, пред базата, включваме ги и ги тестваме с колата – работят си на шест и двете.

Дори не мислехме за опцията да изкараме 310-те км с едно зареждане. Въпреки това и въпреки нашия опит с електрички, тест е - решаваме да заложим на една идея предпазливост. Тя се изразява в 86 км/ч скорост на темпомата за първата отсечка от 150 км, за да видим как ще се отрази на батерията. О, да, не е магистрална скорост, много хора ще са "неам нерви" и т.н., но не е точно така. Ще стигнем и до там.

На зарядна станция на Димитровград зареждаме до 97% (имахме 79%, което значи че от София до станцията сме хапнали 18% от батерията). Последните няколко отнемат много време и не обикновено не ги ползваме, освен ако не е супер наложително. Станцията е DC и AC комбинирана и (както другата до Белград) е монтирана от Путеви Сърбия, което вероятно е нещо като нашето НАПИ. За един микро анализ тук, в Сърбия (според нашия домакин на ралито) има 30 електрички. У нас има сигурно вече 1000, но няма инсталирани от държавна организация DC станции...

Пътуването с 86 км/ч по магистралата може и да е монотонно, но си има някои предимства. Няма да го хвалим, просто е по-спокойно и с някои наблюдения (които са се повтаряли много през годините) се оказва не толкова различно в крайна сметка.

По пътя от време на време ползваме климатик или просто "духалка", понякога сваляме прозорци - микс спрямо карането. Времето е доста топло, но си пътуваме абсолютно комфортно. Стигаме на р-т Александър с половин батерия, питаме гумаджията, както и на други преди нас без грижи разрешава да ползваме тока и започваме разпъването. вадим една зареждачка със стойка от колата, нанизваме адаптера със сръбския щепсел и айде в контакта (външен на паркинга).

Дотук добре, но натам не. Колата си започва дежурните проверки, мига, мисли и казва Check charging post. Пробваме пак. Не. Нещо не й харесва. Външен контакт е, натрупал е налепи, удряме му едно внимателно излъскване на клемите за нула и земя и нова проба. Това е в опит да подобрим заземяването, че електричките са чувствително на лошо такова, а ZOE особено, че му е супер мощно бордовото зарядно и няма място за компромиси.

Пак не. Явно не можем да разрешим проблема, не се хареса нашата зареждачка нещо със сръбския ток на първа писта и решаваме да пробваме на друг контакт, отзад на комплекса. Гумаджията се мръщи, отпред зареждали и други коли - наред си е, вика, проблемът е във вашата кола.

Какво да се прави, няма други опции, та обратно по седалките и напред към Белград.

С пробег колкото да ни останат прогнозно 10 км след пристигане (според бордовия компютър) нещата са на ръб. Знаем, обаче, че ще го вземем. Тънкости при каране на електромобил сме понаучили, та продължаваме - няма как да ни уплаши.

Но се налага да пипнем още темпомата надолу - става си бавно - по магистрала със 70-80 си е тегавко.

72 км/ч през повечето време с малко нагоре или надолу и ето ни на баира преди Белград. Як си е, а ние сме с малко енергия. Няма уплах, обаче. с 65 нагоре и продължаваме - пътуваме към ИКЕА.

Стигаме там и даже спираме с 40 км остатък. Не сме дори в резервата.

Друго си е да си до зареждачка, хайде бодваме кабела в EVLink станция на Schneider. Щрак, пук, миг, няма струя - Check charging post. Куцо. Проба на другия контакт - пак същото. Кофти работа.

План Б. Ммм, ОК, по-скоро втората опция на План А. Отиваме на другата DC зареждачка малко по-натам по магистралата. Налага се да повъртим малко от ИКЕА до там, защото е в посока към България, но не е драма, имаме заряд и потегляме.

Там вече нещата се нареждат. Излиза човек от сградата (служител по подръжката), лъчезарен, посреща ни приятелски, стискаме ръце и пускаме колата да дърпа електрони. И ВсичкоТок - картата е докосната до станцията, AC опцията е избрана и електроните потичат. Хайде на пейките, включваме се в WiFi връзката, че имат такава и жадни за преглед на натрупаното, че в Сърбия си е ЯКА цифра да си на мобилни данни, започваме да въртим пръсти по екраните.

Час и половина по-късно сме с 65% в батерията и дръпваме кабела, че да тръгнем към Фрушка гора, където е мястото за е-ралито.

Вече е тъмно, но навито показва пътя, а след путарината (последния пункт за плащане на магистралата по нашия път) ни чака нов Prius plugin. Подкара пред нас през селата, а накрая разбрахме, че е нашият домакин, който ни познал по колата и просто тръгнал да ни води.

Пристигаме в Адревлье по тъмно. Комплексът е във Фрушка гора, строен е през 50-те на 20 век и реновиран изцяло през 2006-та. Интересно място сред девствена природа, пълно спокойствие... или не точно.

Защото се получиха някои непредвидени неща.

Късно е, но първата ни грижа е да включим колата да се зарежда. Носим си две зареждачки от нашите, направени да са мобилни, включваме едната в кабел от един стълб за осветление в градината и бърза греда. Нещо не се получава и знаем, че е е заземяването. Не е достатъчно добро през градински стълб и включен в него обикновен удължител. На съседен стълб от един разклонител се зареждат още две ZOE-та, но с техните си шуко кабели. В нашата кола нямаше такъв и нали си носим зареждачки, разчитаме на тях. Получават се обаче такива несъвпадения и по-късно заредихме с един от кабелите на другите коли.

Преди това, все още решени да сполучим, намираме трифазен ток. Изкаран на поляната разпределителна кутия с множество трифазни и моно контакти ни вдъхва надежда. Изглежда свързана добре, виждаме петжилен кабел да влиза в нея и се окуражаваме. Бързо включване - носим си всякакви адаптери - и не, пак нещо не е наред. Още няколко неуспешни проби и се отказваме. На другия ден разбрахме, че нещо с този разпределител не е наред, защото нашият тестер отчете 78 волта на фаза. Така и не разбрахме какво не му е наред, но и не ни беше работа да го бърникаме.

Хайде да хапнем и да си почиваме. Мястото е чудесно. Да, ама не. Голяма група студенти настанени в големи палатки на поляната зад хотела решиха да започнат мощно парти и загърмяха едни мити сръбски музики та ни заподскачаха пържолките дето ни бяха сервирали за късна вечеря в чиниите. Хапват си месце в Сърбия, знаме всички "сръбска скара", та не беше чудно, че това ни бяха направили за вечеря.

За емоциите и представянето ни в е-ралито посветено на Никола Тесла, както стана дума в началото, правим отделен блог. Хем да не става този супер дълъг, хем да са си тематично нещата.

Сега да направим едно засичане на пътуването по средата, с подробностите дотук:

  • Електромобил: Renault ZOE
  • Батерия: 41 кВтч
  • Изминато разстояние: 1241.9 км (вкл. около 210 км по време на състезателните дни)
  • Изминато разстояние в пътуване (без състезанието): 1020 км
  • Брой зареждания: 2 в посока (само за пътуването)
  • Общо време за зареждане: 1 ч. 50 мин на отиване, 2 ч. 14 мин на връщане.
  • Неуспешни опити за зареждене: 2
  • Мощност на зареждане: 22 кВт
  • Най-голямо разстояние между две зареждания: 318 км
  • Остатък в батерията в края на горното разстояние: 10% на отиване (от 97%), 6% на връщане (от 98%)
  • Среден разход на енергия: 11.6 кВтч/100 км
  • Средна скорост: 50.9 км/ч
  • Скорост на темпомат: 86 км/ч (72 км/ч)
  • Общо време на пътуване: 10 часа на отиване, 11 часа на връщане
  • Изразходена енергия: 147 кВтч (включва и пробега в състезанието) за общо 1241.9 км

Връщането към България започна с доверяване на навигацията, която ни прекара през сиренясал горски път и беше доста предизвикателно да караме на зиг заг между дупки срещу странно интензивен трафик по този път, който ако си местен и познаваш е много странно да използваш. Един главен път в ремонт и едно минаване по черен път през закътано село и най-накрая излизаме на стабилен асфалт. Напред към Белград, където планираме да зареди пред салона на Porsche.

Караме с трафика, макар и не чак с магистрална скорост 120-130 км/ч и пристигаме в приятно време в Белград. Пресичане на Дунава два пъти и се озоваваме в Porsche Beograd. Показваме визитката на нашия нов приятел. продуктовия мениджър на салона Филип Митрович и след малка суетня (неделя е и хората не са предупредени) ни пускат след малко притеснение, че нямат разрешение. Готини типове сме, все пак, караме електричка, имаме "пропуск" и ни отвеждат до голяма ABB DC зареждачка.

Вадим си нашия Тип 2 кабел, бутваме в контакта и процентите започват да се качват приятно бързо. Трябва си ни час зареждане, все пак, та мръдваме за кафе до OMV. Докато се освежим и вземем кафе вече са минали повече от 25 минути. Сядаме да сръбнем и да поразцъкаме мрежата - мейлче, вайбъри, сигнали, скайпове и най-накрая малко време да разгледаме какво пише за електромобилите в един брой на авто изданието на Капитал.

Броят е от март и нещата се изчерпват с няколко познати концепта от женевския салон, но като за раздумка става и разширяваме разговора в посока електромобили.

Час и осем минути по-късно разкачваме колата, с 98% в батерията, благодарим на охраната и през моста и центъра се насочваме по магистралата.

Малко преди ИКЕА отново спираме на Бубан Поток, за да допълним изразходените проценти. Важно допълване предвид разстоянието от 310 км, което ни предстои.

Пълним пак до 98% и потегляме, с намерение да минем през ИКЕА да тестваме пак френската зареждачка. Този път отново нямаме успех, но включваме и тестера, който показва странно съпротивление от 1.9 килоома. Явно нещо не е наред, но пък знаем, че на тази станция са зареждали Tesla електрички, та не можем да заключим точно какъв е проблемът.

Пак на магистралата и вече сме наясно, че трябва да минем цялото разстояние до следващата станция на Димитровград.

Скоростта ни пак е ниска, това ясно, но сме свикнали и колкото и да изглежда абсурдно да караш така по магистралата, си има добри страни.

В дългата отсечка между двете зареждачки нещата разбираеми си бяха монотонни и няма нищо за разказване, освен че на едно OMV се засякохме с други от нашата група участвала в е-ралито, пътуващи обратно с ДВГ кола и те бяха учудени, че някак се движим с тяхното темпо, щом се засичаме за почивка на бензиностанция.

По-натам, в края на пътуването, останали с малко енергия катерим баирите около Пирот. Налага се да позабавим още, че си е доста дълго изкачване. Знаем, че ще ни останат 20 км, но в последната част вече влизаме в резервата. Всичко е ток, обаче, защото сме сметнали нещата и пристигаме на зареждачката с 21 км остатък и 6% в батерията.

Викаме момата от Путеви Сърбия - офисът е точно до пункта за плащане на магистралата. Картата е докосната до станцията, кабелът е включен и електроните потичат. Тук зареждаме колкото да стигнем до София и да има малко резерв и потегляме.

Пристигаме вечерта по домовете след 11 часа спокоен път и омаяни от приключенията из Сърбия се бухаме в леглата да заредим и нашите батерии. Че да има енергия за написване на този блог, сред купа други задачи покрай производството и монтажите на зарядни станции, подготовката за ЕКО РАЛИ България 2018 и разни други неща.

Колкото до резултата, той е (само) леко изненадващ, защото си бяхме планирали всичко и се получи по план, но все пак си беше и с неизвестни, така че малко приятна изненада в края винаги е добре дошла :).

Коментари (4)

Оценка 0 от 5 на база 0 гласа
  1. Лео

С 86 (и по-малко) по магистралата не беше ли тегаво за всички автобуси и камиони, които трябваше да ви изпреварят "нарабъ"? Благодаря.

  прикрепени файлове
 
  1. Влади Иванов

То ако не бълваха тези автобуси и камиони дизелни гадости можеше малко "драфтинг" да се приложи

  прикрепени файлове
 

Не сме пречили мисля, имаше някакъв брой камиони да ни задминат, но сме давали път и не е имало ситуации. В държава като Германия ще е съвсем различно, разбира се, с неистовия трафик.

  прикрепени файлове
 
  1. boris onov

На 100 метра от Александър има ресторант и автосервиз, там също може да се зарежда.

  прикрепени файлове
 
Все още няма коментари по темата

Включи се с коментар

Posting comment as a guest. Sign up or login to your account.
прикрепени файлове (0 / 3)
Share Your Location

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна