Добре се подредихме в сръбското еко рали

Блог

В този блог: Състезателни премеждия с електрички сред красотата на Фрушка гора.

Пълни с техника за зареждане, която не успяхме да използваме по предназначение, успяваме да постигнем добър резултат на нетипичното рали с електромибили в Сърбия и споделяме преживяваниято в този блог малко преди старта на сходното състезание у нас – ЕКО РАЛИ България 2018 (27-29 юли)

В първия блог за това дълго и интересно пътуване разказахме за малко изненадващото пътуване с електромобил от София до Белград. Решихме обаче да направим отделен разказ за ралито, за да е тематично и фокусирано.

Този блог може да се използва и като указание за спецификите на самия тип състезание, защото от опит знаем, че има много екипажи, които влизат в надпреварата с никаква или много малка информация или подготовка.

Еко ралитата от този тип обикновено включват два вида тест – регулаторен и за време. В рамките на едно еко рали винаги има множество регулаторни и времеви тестове.

Регулаторният тест представлява отсечка, по чиято продължителност трябва да шофираш с точно определена скорост. Може да е в диапазона 30-50 км/ч. Например, ако на пътната книга имаш регулаторен тест в участък с дължина 7.5 км, по цялата дължина трябва да шофираш със зададената скорост – да речем 42.25 км/ч. Това е доста трудно без допълнителна техника, но може да разчиташ и на бордовия компютър на колата със задаване на ограничение на скоростта.

Някъде в рамките на тези 7.5 км от горния пример организаторите разполагат засичаща техника, която е скрита и мястото й не се знае. Така се принуждаваш да караш със зададената скорост по целия участък, тъй като нямаш идея къде ще те засекат. Може да има и втора контрола – позволени са максимум две.

Ако при засичането си със скорост различна от зададената – нагоре или надолу – получаваш наказателни точки в зависимост от разликата. Нещо важно, което знаехме, но така и не коригирахме, е, че скоростомерите на повечето коли показват различна скорост от тази на GPS устройствата, които са по-меродавни. Но за това малко по-натам.

Вторият тест в рамките на еко ралито е всеки екипаж да пристига на контролен пост за точно определено време. Отново, нагоре или надолу от това време и получаваш наказателни точки. И всичкото това в контекста на основната част – да се ориентираш добре по пътната книга и да караш по правилното трасе.

С тези кратки разяснения, които ни бяха припомнени преди състезанието в Сърбия, бяхме готови да потеглим по непознатите пътища из Фрушка гора.

Стартирахме добре, но влизайки в първото село аз като навигатор пропуснах да отбелязвам първите знаци по пътната книга и на едно завъртяно място се объркахме. В такива случаи се връщаш към по-ранен ориентир. Направихме го, но паниката беше малко в повече, без да има нужда, та следващите след нас ни задминаха, но поне се ориентирахме и след това се върнахме на нашата позиция спрямо другите.

Беше ми за урок да си гледам пътната книга. Натам нещата си тръгнаха както си трябва.

Тук стигаме до момента със скоростта за регулаторния тест. Знаех, че трябва да проверим колко отклонение дава предоставеното ни за състезанието от Омникар Ауто Renault ZOE, но предната вечер бяхме махнали навигацията от стойката на стъклото, заради разликите с вградената в колата и решението ни да следим само едната, за да не се бъркаме.

Пълни с много багаж явно я бяхме заврели някъде и след като така и не я намерихме (макар и да знаехме, че ще ни трябва) така и не направихме въпросното измерване и корекция. Така, ако по регулаторен тест имахме да речем 37.12 км/ч скорост, задавахме на колата макс. 38 км/ч и моят съотборник Любен Денев шофираше с максимално близка до тази скорост.

По-късно се оказа, че си е трябвало да направим корекцията, защото засякохме, че километражът на ZOE показва 2-3 км/ч по-висока скорост от тази на GPS устройството. Иначе казано, поне със ZOE (а ще важи вероятно в различна степен и за други електрички), ако имаш да поддържаш 38 км/ч, по-добре е да настроиш ограничителя за скорост на колата на 40 км/ч и да се опитваш да поддържаш тази скорост. Иначе, ако настроиш колата на 38 км/ч, реално се движиш с 36 км/ч.

Така или иначе Любо караше добре и в крайна сметка дори с наказателните точки, без никаква техника или амбиции за предно класиране, стигнахме до 4-то място.

Още малко за регулаторните тестове. Обикновено тези участъци от етапите са показани в сиво, за по-лесен ориентир на навигатора. Даден участък може да стартира с регулаторен тест, но той може да е и някъде по средата.

Другата част от състезанието е за време. Всеки етап има такова и то е показано в пътната книга. Пример: етап с дължина 23.48 км трябва да се измине за 45 минути. Показана е й препоръчителната средна скорост. В рамките на тези 23.48 км може да има например 7.5 км регулаторен тест.

Всеки екипаж стартира даден етап от контролна точка, като му се дава начално време, което се записва в пътен карнет. След това трябва да пресече крайната контролна точка в точно определено време. На нея има часовник на организаторите. Ако стартираш да речем в 10:15, трябва да пресечеш крайната контролна точка точно в 11:00. За целта е добре да пристигнеш малко по-рано, колата да бъде спряна на 50 метра от часовника, навигаторът отива, гледа времето и 10 секунди по-рано вика пилота, за да пресече колата мястото на секундата. Това е перфектният вариант на нещата, но в Сърбия не беше така. Времето за минаване на етапите беше много разтеглено и нямаше часовници на вторите контролни точки. В България се прави със замерване и може да е трудно да уцелиш нещата, иска се опит, внимание и дори късмет.

Късмет, защото еко ралито се прави по улиците. Няма заграждения, няма отцепени коридори. Едно набиване зад ТИР по тесен път може много да ти промени представянето. Няма и ограничения какво да си носиш в багажника. Камъни влачи, ако щеш :)

tesla-model-s-kamuni-bagazhnik.jpg

На втория ден от ралито в Сърбия (7 юли), малко преди обяд имахме много приятно преживяване. Спряхме на манастира Шишатовац, където според историята (която ни разказаха) като дете е изцелен Никола Тесла. Самото събитие местните организатори си наричат Тесла Глобал Форум. Бяха наредили сцена, имаше интересна реч с исторически факти за Тесла, а монасите ни нагостиха с невероятна домашна баница с ориз и гъби, както и парчета печена риба. Чудесно.

manastir-shishatovac-eko-rali.jpg

По-късно след следващия етап отидохме на друго супер готино място. Новопостроено еко селище – Етно село Върдничка кула – където ел. техникът след много щуране успя да докара ток от стълбовете на лампите за някои от колите, а ние пийнахме групово кафе и тъй като заваля силен дъжд не можахме да се качим до близката крепост от римско време и малко по-късно се настанихме на огромна покрита тераса за вкусен обяд.

etno_selo_vrdnicka-kula

След като завършихме на 5-то място във временното класиране след първия ден и по-късно ни преместиха дори на 6-то място, на втория подобрихме още представянето. Все така не направихме корекцията с малко вдигане на скоростта, а можеше да ни нареди сред първите, но вече бяхме отпочинали (въпреки сръбските музики в хотел Андревлье предните две вечери) и подкарахме етапите с добро темпо и увереност.

Второто ни спане беше в хотел Норцев, намиращ се (и вероятно изграден за нея) до една сега изглеждаща ужасяващо гротескно структура – Върдничката ТВ кула. Точно когато пристигнахме времето не беше грам лятно – 16 градуса, влажна мъгла на талази и въобще – малко мордорска картина. Тя се подсили още повече когато решихме да се разходим по разбития асфалтов път в околната гора, но пък е добре да използваш възможността да видиш какво има наоколо вместо да кесиш в хотелска стая.

Близо до подножието на кулата намерихме и сочни къпини и трябваше в един момент да спрем да ядем от тях, ако искахме по-късно да вечеряме. А кулата е наистина гротескна. Талазите влажна мъгла я скриват изцяло, в следващия момент сивото й тяло се появява като призрак из мъглата, затихващо щръкнало в млечното небе. Болезнен спомен от бомбардировките на НАТО през 1999 г. – кулата е обезобразена, цяла част от нея е откъсната, където вероятно е ударена от голям снаряд и сега скелетът й е жалостива комбинация от изпочупени метални конструкции, надупчен бетон и няколко закачени съвременни антени, които да осмислят по някакъв минималистичен начин тази някога солидна структура.

По-късно вечерта се събрахме за вечеря, очаквайки да видим крайното класиране. Победител е екипажът на Калин Дедиков и Георги Павлов от Ре Спорт, пред екипаж от Словения – Желко Пургар, трикратен участник в "Е-рали Монте Карло" с най-опитния навигатор на Словения Миран Качин, който има над 20 старта в Световния рали шампионат и много победи в рали "Фрушка гора". След тях са Мария Бобар и Антоанета Дедикова с VW e-Golf предоставен от спонсора на състезанието Porsche Сърбия и Черна Гора. И на четвърто място нашият eCars тандем.

За нашия eCars екипаж като цяло състезанието беше много приятно, без (съботно :) напрежение и ни послужи като добро припомняне и тренировка за състезанието в България. Екипажът на eCars няма да е същия в българското издание, но се грижим да имаме още по-добро класиране. В добрия смисъл, в Сърбия просто се подредихме добре.

Останалата част от това чудено изживяване припомняме, че разказахме в блога за пътуването до Белград и назад и с многото впечатления и събрана информация правим някакви подготовки да осигурим повече възможности за зареждане на електрички и по пътищата на Сърбия.

До нови срещи, а дотогава ето малко снимки от пътуването из Фрушка гора.

 

Коментари (1)

Оценка 5 от 5 на база 1 гласа
  1. Емо
  1. 5 / 5

Поздравления за представянето и хубавия пътепис

  прикрепени файлове
 
Все още няма коментари по темата

Включи се с коментар

Posting comment as a guest. Sign up or login to your account.
прикрепени файлове (0 / 3)
Share Your Location

Потребителски рейтинг: 5 / 5

Звезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активнаЗвезда активна